Отец Паисий, патрон на 85 СУ
Свети Паисий Хилендарски (1722–1773), често
наричан още Отец Паисий, e български народен будител и духовник,
автор на „История славянобългарска“. Изразените в труда му идеи за
национално възраждане и освобождение на българския народ карат много
учени да го сочат за основоположника на Българското възраждане.
Канонизиран е за светец от Българската православна църква с писмен
акт на патриарх Кирил през 1962 г.
Биография
Роден е през 1722 г. в Самоковската епархия.
Постъпва в Хилендарския манастир като монах, където по-късно става
игумен. Според думите на Паисий той не е учил „нито граматика, нито
светски науки“, вероятно имайки предвид годините до замонашването
си. През 1745 отива в Хилендарския манастир, където по-късно е
йеромонах и проигумен. С много труд две години събира материали (за
тази цел ходи и в „Немска земя“) и започва да пише българската
история в Банско, която завършва през 1762 в Зографския манастир.
При обиколките си из българските земи като пътуващ монах носи и своя
труд, за да се преписва и разпространява сред българите. Предполага
се, че е починал на път за Света гора в селището Амбелино (днес Св.
Георги, квартал на Асеновград).
Историческа значимост
Паисий Хилендарски е олицетворение на
прехода от българското средновековие към епохата на
национално-освободителното културно и политическо движение.
Създаването на „История славянобългарска“ по времето и при
условията, в които той живее е изключителен граждански и книжовен
подвиг. Подтикван от патриотизъм и от тревога за съдбата на
българския род и език, чрез своята „книжица“, като възкресява
славното минало на българите, Паисий се стреми да събуди
народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за високо
национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи
за това е дейността на Константин-Кирил Философ и на Методий. С
оценките си за славянските първоапостоли той продължава
средновековната традиция на преклонение пред тяхното дело, положило
основата на богатата старобългарска култура. За съзнанието му, че те
имат първостепенно значение в българската история, говори фактът, че
той включва в труда си отделна глава под наслов „За славянските
учители“. В нея Паисий Хилендарски дава животописни вести за тях,
спира се на изнамирането на славянското писмо и създаването на
общославянски книжовен език, посочва къде се осъществява мисията на
Кирил и Методий и кой народ пръв е използвал преведените
богослужебни книги. При трактовката на тези въпроси се проявява,
съобразно с духа на епохата, романтичното отношение на автора към
миналото на българския народ.
85 СУ "Отец Паисий" днес
История на 85 СУ "Отец Паисий"
